Постинг
06.02.2007 20:44 -
Ужасът от самотата - демоните в душата на една вещица
Автор: shadowscape
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1922 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2007 11:18
Прочетен: 1922 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 07.02.2007 11:18
Дните минават бързо, изпълнени с движението и заетостта, които рядко ми дават възможност да мисля сериозно над нещо. И честно казано открих, че колкото по-малко мисля, толкова по-щастлива съм... А трябва ли да е така?
Нощите обаче... Те идват зловещи и мрачни и носят спомени и истини, за които не искам да се сещам, които искам да изтрия и забравя. Но най-страшната от тях е една: не съм щастлива. Преструвам се, че съм. Обичам мъж, с когото изобщо не си подхождаме, но се страхувам да сложа край, защото ме плаши мисълта да остана без единствения човек, който някога ме е обичал толкова силно. Е, може пък и да не е единственият, но откакто живея в София само него си имам. Влюбена бях с години в него, но вече не съм. Сега просто го обичам и това чувство е не по-малко силно, но то отстъпва пред знанието, че ние не сме един за друг, тъй като не се разбираме, не се ценим, не се подкрепяме... Искам друго отношение за себе си, друга тръпка, друга връзка, но може би никога няма да я потърся. Страхувам се. А може би така е било писано да бъде.
Спомням си първите си стъпки в уитчкрафт. Първата магия. Направих нещо, което никога не биваше да става: обвързах със себе си човек без да го питам, без да помисля какво ще се случи ако някога любовта си отиде. Безотговорна съм. Но пък тогава вярвах, че го правя за добро. Всяко зло се връща трикратно... Не го смятах за зло; нима би могло да има нещо лошо в любовта? Търсех щастие и взаимна обич. Успях да ги намеря, но с времето тъй бленуваната мечта се превърна в кошмар, в една изкривена реалност и аз осъзнах каква грешка беше да се намесвам в хода на съдбата... Боли. Много боли!
Самотна съм, въпреки че непрестанно съм сред хора. А когато съм сред много хора съм най-самотна. Какво ми има? Защо съм такава? Защо усещам, че никой не ме разбира? Толкова ме плаши самотата, ужасява ме фактът, че си нямам сродна душа. На другите им трябва толкова малко за да са щастливи и да се усмихват... И аз се усмихвам често. Казват, че имам красива усмивка, но малко са онези, които забелязват, че тя не достига очите и душата ми.
Ала това го мисля тук и сега. Поредната плашеща нощ. Поредните думи, изпълнени със страх и болка. Утре ще се събудя с усмивка и енергично ще се заема с наложителните дела през деня. Нов ден, нов изгрев. Ще забравя за кошмарите, ще живея за мига. Да, утре е нов ден...
1.
анонимен -
Фани си ново гадже, кво му мислиш, ...
06.02.2007 21:53
06.02.2007 21:53
Фани си ново гадже, кво му мислиш, поне за кратко!
цитирайпоправи стореното. Освободи го, освободи себе си. Започни начисто. Ново начало, ново приятелство ..сигурен съм че можеш. Всеки се плаши от самотата....но съм сигурен че там някъде те чака твоята половинка. Не я пропускай :)
цитирайне се страхувай от самотата, медала винаги има две страни- сам съм но не съм самотен, не съм сам но съм самотен. в крайна сметка никога не знаеш какво ще ти донесе утре прилива. каквото има да става то ще стане независимо дали се плашиш или не. просто не зависи от теб.
цитирайче това е литературно произведение, следователно трябва да се оцени като такова - това е художествена миниатюра, хареса ми. Учудват ме горните коментари, които дават съвети - вещицата е от паралелна вселена, няма как да ги чуе според мен. Хора, четете по-внимателно, само пяната се носи отгоре и се вижда от всички :)
цитирайМного добре си го написала! Браво! На теб винаги ти се е отдавало да пишеш. Спомням си в английската как ми подсказваше по литература... Е, друг е въпросът, че темата е доста тъжна, дори някакси депресираща...Не знаех, че имаш такъв проблем. Но съм сигурна, че ще се справиш. Все пак, ако се нуждаеш от съвет- аз съм насреща! :)
цитирайЧестит имен ден, Вале! Пожелавам ти здраве, защото това е най-важното, и много, много ама много любов на най-красивия празник!...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 198
Архив
