След като това е все пак блог, посещаван от хора, много от които ме познават лично, аз няма защо да крия своята самоличност, а напротив, предпочитам дори тези, които никога не са ме срещали, да разберат коя съм аз, каква съм и защо съм тук! :-)

Водили ли сте си някога дневник? Аз да, многократно. Започвах и прекъсвах безброй пъти... Затова си казах, че един хубав блог ще ми свърши мнооого по-добра работа. Вярно е, че така всички ще четат личните ми мисли, но какво пък - човек трябва да е винаги отворен към критиката, понякога може да е полезно да се вслуша и в нея.

Ще започна с това коя съм... Казвам се Валентина, но за всички приятели съм просто Вал.  Ето това съм аз:



Снимката ми от годишника на гимназията. Завърших английската гимназия "Гео Милев" в Бургас миналата година. Сега съм студентка по индология в Софийския университет. Хората обикновено учудено ме гледат и повдигат вежди като им спомена "индология": на повечето това абсолютно нищо не им говори, а на тези, които им говори, най-често казват "Ауу, как можа да се хванеш да учиш индийски езици...". Защо го избрах? Защото ми харесва. Защото е рядко и екзотично. Защото почти никой не го учи. Защото има прекрасно приложение. Защото... Мога да изброя още десетки "защото"-та, но сред тях няма да включа "така е модерно", "мама и тате така искаха", "просто за да завърша някакво висше", "понеже това ще ми е най-лесно". Избрах си специалност, която да отговаря на талантите ми (ученето на езици, любовта към древните цивилизации и религии, към интересните култури и пр.). Никога не съм съжалявала за това. Вярно, ядосвала съм се защо например моите приятели от първи курс право учат два дена седмично, а мен ме разкарват до ЦИЕК (Център за Източни Езици и Култури) всеки ден без събота и неделя, като при това лекциите ни започват от 7-8 сутринта, което пък ще рече, че през делничните дни аз трябва да си надигна четирибуквието в 6 сутринта, за да мога да тръгна от Студентски град към 7, за да стигна на време. Лудост! Особено за "нощна птица" като мен, която не може да заспи преди 2-3 през нощта... Как си мечтая втората година да започваме от по-късничко!

Както вече знаете, живея в Студентски град. Всъщност е доста приятно местенце - заведенийца на всяка крачка, денонощни магазини и аптеки, млади хора навсякъде. Е, вярно, че мога да хвана клаострофобиа в тази малка стаичка затворена с другите две момичета, но пък за щастие ние рядко се събираме трите - използваме стаята по-скоро за спане, отколкото за живеене. Малко деликатно е положението, когато някоя от нас реши да си доведе приятел за през нощта... Хех, много мъже са минавали през тази стая като се замисля :-) Никога обаче няма да забравя как едната ми съквартирантка си беше довлякла някакъв чат-приятел от Варна (!?) и сутринта се събуждам и надигам кажи речи без дрехи и се обръщам и гледам някакъв пич, който ме гледа смутено от другото легло... Конкузна ситуация! Но вече му намерихме цаката - предварително се разбираме кой кога и кого ще води, та да знаят другите да спят у приятели/приятелки... Тръпка си е да живееш тук!

Радвам се, че се махнах от Бургас. Не ме разбирайте погрешно, той е прекрасен град. Красив. Уютен. Понякога на сън още чувам вълните, които се разбиват в брега на морето... Имах такава хубава гледка от прозореца си! Към морето, към езерото... а сега гледам Витоша. Е, така е. Обичах Бургас-града, но не обичах Бургас-хората. Последните не ги харесвах дори. Цялата тази чалгарска мода, заляла черноморието, никога не ми е била приятна. Навсякъде кръчмички с бира, цаца и песни на Анелия. Няма рок/метал заведения. Защо? Защото кой ще ти слуша там друга музика... Навсякъде изрусени девойки, с розови ботушки, огромни слънчеви очила (дори през декември) и всевъзможни лъщящи, крещящи дрешки и аксесоари. Не е за мене тази работа. Не мога да се сливам с тълпата, никога не ми се е отдавало. Не го и целя... Просто хората бяха консервативни и гледаха с лошо око на различните, "не-модерните". В София се чувствам удома. Има всякакви хора, на никой не му прави впечатление, че съм избрала по-класически дрехи и съм си пуснала Within Temptation на mp3-то. Има толкова свобода, толкова индивидуалност... Затова обичам хората. А самият град... не ми харесва толкова - голям и объркващ, шумен и мръсен. Подробности...

Беше ми трудно първия семестър - трябваше да се науча да живея сама, да правя всичко без ничия помощ: готвене, пазаруване, чистене, миене, гладене, сметки... Най-трудно ми беше да си разпределям времето. Сега мисля, че се справям - от части поне. Открих у себе си невероятни кулинарни умения! :-)))) Дори са ми казвали, че навярно съм единствената девойка в студентски град, която има миксер! :-)))))

Сега, за да не съм в тежест на нашите, работя, при това на две места. Правя преводи от английски и български на хинди за една преводаческа агенция, това е първата ми работа тук. Приятно е, понеже си упражнявам езика и така много си помагам. Другото е, че работя като финансов консултант. Тази работа ми харесва много повече от първата, тъй като ми носи удовлетворението, че съм полезна на обществото, в което живея, на всички хора. След поредната среща с клиент се чувствам удовлетворена - още един човек се чувства сигурен благодарение на мен. Прекрасно е!

А по отношение на мъжете... Гадже нямам. Имах, когато дойдох тук - едно момче, с което бяхме прекарали години в луда любов, мечти и надежди. Мислех си, че като живеем наблизо в Студентски град всичко между нас ще върви, но не вървеше. Преди месец се разделихме, след почти тригодишна връзка. Не се получи просто - толкова скандали, викове, плач, неразбирателство, изневери, ревност, лошо отношение... Кой ли би го понесъл. Ние не се справихме... Сега съм сама и така ми харесва. Не ми трябва връзка, сама съм си достатъчна за да бъда щастлива, жалко само че мина толкова много време преди да го разбера. Имам приятелите си, имам близките си, имам прекрасните си колеги. Всички те ме подкрепят и вярват в мен. Ако ми е нужна компания все пак, намирам си :-) Мъже има на всяка крачка, просто сега не си позволявам да се влюбвам. Трябва един ден да срещна наистина много специален човек, за  да реша вложа чувства! Този ден е все още твърде далеч сякаш... Просто не се впечатлявам лесно. Не, не съм от онези жени, които си търсят мъжа по златната формулка красив/богат/преуспял и т.н. Нищо подобно... Аз държа да се издържам сама, да се справям сама. Не ми е притрябвал мъж, който да се грижи за мен. Обичам самостоятелността си. Но къде по дяволите отидоха кавалерите в този свят!? Не става въпрос да ми плати сметката в кафето, става въпрос за това да ми помогне да си сваля палтото, да ми дръпне стола да седна... вярвам, че разбирате какво имам предвид. Рядко се случва вече да срещна някой с такова отношение! Но пък когато срещна, съм наистина приятно впечатлена.

Ето, това съм аз :-) Здравей, свят...

Добре дошла! :)))
Настанявай се удобно!!! :)))

Ами нямам невзети изпити, което е добре ;-)
Пък любовта... Аз съм писала и по-нагоре - няма любов засега!

Радвам се, че си от малкото открити хора в сайта!
То така като тях всеки може анонимно да псува и плюе и то цели семейства...Ганьовска работа!
Няа тебе още веднъж, браво!